Да се разнежа и аз тогава...

ste4kin написа:

Много приятен клип,харесвам анимета...

Поздравявам всички с моята любима песен. Още първия път когато я чух и видях клипа се влюбих в нея. И от тогава Бон Джоуви ми е любим изпълнител. Днес ще я споделя с вас

Океанска Скитница

Опитаха се да й отнемат всичко.
Научих нейната свобода… точно в същината на деня
и намерих нейната душа, за да открия, че там лежат страхове…
Опитаха се да присвоят любовта й,
отнеха нейната любов… и я оставиха там,
те не й дадоха в замяна нищо, което тя да желае…

Злато и сребро, пръстени и камъни,
бавни танци на луната,
никoй друг не би могъл да знае, тя стои сама…
Спящите мечти ще посегнат към нея,
тя не може да изрече думите, от които те се нуждаят,
тя знае, че е сама и тя е свободна…

Океанска Скитница на Луната,
Слънцето е направило за теб хиляди нощи,да те задържи…
Океанска Скитнице, къде си?
Сенките, следвани от звездите, се превърнаха в злато…
Превърнаха се в злато…

Тогава тя срещна празна душа.
Изпълни го с нейната светлина и бе утешен,
тя беше луната, а той беше златно слънце…
Очите бяха заслепени от неговата светлина…
Слънцето, което тя даде отрази обратно нощта.
Луната избледняваше, почти се изгуби от поглед.

Нежно Океанската Скитница зове…
Тишина крепи звездите за момент,
те се усмихват тъжно за нея там където тя падна…
Точно преди зазоряване.
Морето е тихо, океана я призовава,
денят я отне и сега нея я няма…

Никoй не забеляза, когато тя умря,
Океанска Скитница окована за прилива.
Оттеглящите се вълни, превърнати в разпръскващо се бяло…
Нещо в нейните очи си отиде,
нейните пръсти, безжизнени, погалиха пясъка,
нейната разбита душа беше загубена,
тя беше изоставена…

Копринени нишки като криле все още блестят.
Отвяни от вятъра удоволствия още оставят следи
в нейната прекрасна коса… толкова тъмна и фина…
Стой високо под моретата, не плаче вече,
сълзите й са сухи…
Океаните тъгуват за нея, океанът въздиша…